Залогът, като граматическа категория, е отношението, което има глаголното лице (подлогът) към глаголното действие.
Деятелен залог имаме когато подлогът е активен.
Страдателен залог имаме когато върху подлога е извършено действие
Деятелният залог (Active voice) се използва в случаите, когато подлогът извършва действието.
Например: Котката изяде мишката.
В този случай Котката е подлог и тя е извършителят на действието — изяде.
Страдателният залог (Passive voice) се използва в случаите, когато върху подлога е било извършено действието.
Например: Мишката беше изядена от котката.
В този случай Мишката е подлог и върху нея е извършено действието — беше изядена.
В Английския език деятелният залог се образува с помощта на глагола to bе, в съответното времето, и формата на миналото причастие (Past Participle) на глагола.
Когато употребяваме страдателен залог ние акцентираме вниманието си на действието и за нас не винаги е важно кой го извършва.
Active voice: William Shakespeare wrote Hamlet in 1602
Passive voice: Hamlet was written in 1602
